Нина Ричи

nina-ricci4Известната френска моделиерка от италиански произход Нина Ричи не се отличавала със странно дръзки провокации, нито със строгата си сдържаност, а в самото начало се е възползвала в голяма степен от опростеността на Шанел. Нейните модели са били романтични, секси и в същото време са били много подходящи за дами.

Самата Нина Ричи е била изключително елегантна. Нейната красота, чар и поведение винаги са привличали вниманието на останалите. Всяка сутрин тя е посещавала фризьор и след час се е качвала в белия си "Кадилак", излъчвайки спокойствието и увереността на успелия човек. Персоналът й я е наричал "Кралицата", а марката на «Nina Ricci» и до днес остава символ на класическа елегантност, лукс и кралско достойнство.

Мария Аделаида Нели е родена на 14 януари 1883 година в Торино. Семейството й скоро се премества във Флоренция, а след това в Париж. Баща й е бил обущар, а когато Нина навършва четиринадесет години, заедно с майка си и с по-голяма сестра, тя започва да работи в галантериен магазин, а вечер учи за шивачка. Не след дълго си намира на работа в модна къща, където като начинаеща глади и шие копчета и изпълнява доставки. Едва след като преминава през всичко това, тя става моделиер. По това време стотици момичета са поемали по този път, но Нина успява да не се изгуби в тълпата. През 1905 година моделите на бъдещата мадам Ричи привличат вниманието на важни парижки модни къщи и тя започва да получава поръчки.

Мари Нели става мадам Нина Ричи, след като се омъжва за цветаря Луи Ричи, с когото се запознава на една автобусна спирка. От краткия им брак се ражда техния син Робърт. След развода Нина започва да работи още повече, защото трябва сама да издържа малкото дете. Без да се съобразява с умората, тя полага неимоверни усилия и никога не се оплаква от съдбата си.

През 20-те години Нина Ричи постъпва в къщата Рафин, а десет години по-късно става негов съсобственик, като не се тревожи твърде много за бъдещето, когато къщата се закрива. Тогава нейният син я убеждава в необходимостта да създаде своя собствена модна къща и през 1932 година тя основава модната дизайнерска къща NINA RICCI. Успехът й е невероятен и скоро започва да се радва на голям престиж във френската модна индустрия. През 1946 година освен облекло,  започва да предлага и парфюми.

Нина Ричи умира на 30 ноември 1970 в Париж.

Posted in Без категория | Tagged | Коментарите са изключени

Модата преминава, стилът на Коко Шанел остава

coco181. Панталоните правят жената по-свободна. Коко е първата жена, която създава панталони за жена и сама започва да ги носи още по времето, когато останалата част от дамите навсякъде са носели корсети и дълги поли. Нейният пример се оказва заразителен и скоро женската половина в света оценява предимствата на мъжкото облекло. Звучи странно, но благодарение на Шанел, нежният пол достойно оценява преимуществата на мъжките панталони.

2. Перфектната пола трябва да покрива коленете. Мадмоазел Коко искрено е вярвала, че коленете на жените са изключително грозни, така че правилно би било да се скрият под дрехите. В действителност, тя е напълно права, защото на повечето от дамите подхожда точно тази "класическа" дължина.

3. При изборът на аксесоарите принципът трябва да бъде "колкото повече, толкова по-добре". Коко Шанел просто ги е обичала и ги е използвала в невероятни размери според днешните стандарти. Тя си позволява най-различни комбинации - нанизи перли, колиета от рубини, изумруди и полускъпоценни камъни, брошки и т.н., като не се е отказвала от изобилието на аксесоари дори когато е била с обикновена бяла риза.

4. Перфектният костюм съчетава в себе си мъжкото и женското. В началото на 1920 година имиджът на момчешкият силует с прическа "Боб" става изключително популярен, за което Коко Шанел има особена роля.

5. Стилните обувки могат да бъдат двуцветни. Обожаваната от Шанел комбинация е от черно и бяло.

6. Чантата трябва да бъде на рамото, за да освободи ръцете на жената. Водена от този принцип, през 1930 Коко създава удобни чанти, които лесно се носят на рамото и позволяват на жената свободно да движи ръцете си. Техен вариант от ватирана кожа се появява през 1955, а след това и през 2005 година, благодарение на Карл Лагерфелд. Тези чанти струват от 2.2 до 2.5 хиляди долара, но както е известно, остават за цял живот.

7. Шанел въвeжда малката черна рокля през 1926 година и тя се оказва един чудесен подарък за всички жени. Нейната цел е била да създаде рокля, която ще бъде еднакво подходяща както за през деня, така и като вечерно облекло, сексуална и достатъчно универсална, за да изглежда различно с използването на различни аксесоари. Преди Шанел черният цвят се е считал за неразделна част от траура, но след като тя предлага на дамите визията си за "малка черна рокля", този удобен, елегантен и придаващ стройност модел, става предпочитан за всички жени.

Posted in Без категория | Tagged , | Коментарите са изключени

Едит Хед

Известната художничка по костюмите Eдит Клeр Познер е родена на 28 октомври 1897 година в Сан-Бернардино, Калифорния. Тя произхожда от еврейското семейство на Макс Розенер и Анна Леви, но впоследствие приема католическата вяра. Баща й е натурализиран американски гражданин, роден в Прусия, който се заселва в Съединените щати през 1876, а майка й е родена в Сейнт Луис. Когато Едит навършва дванадесет години, семейството й се премества в Лос Анджелис.

През 1973 Едит участва като самата себе си в телевизионния сериал Коломбо (в четиринадесети епизод - "Реквием за падащата звезда»). Главната роля в епизода се изпълнява от известната холивудска звезда Ан Бакстър.

Вероятно някои от вас все още си спомнят невероятната постановка и изобретателния монтаж, както и остроумните диалози и незабравими актьори игра. Всичко, което остава в спомените обаче е Кари Грант, който в елегантен костюм стои на входната врата, Мей Уест еротично прекосява стаята, както и винаги безупречно изглеждащите Одри Хепбърн и Елизабет Тейлър.

В продължение на повече от петдесет години дизайнерката на костюми Едит Хед е обличала звездите от "Златния век" на Холивуд. И в крайна сметка самата тя се превръща в легенда. Със своите 35 номинации за "Оскар" и 8 почетни статуетки, невероятен брой (над 1000) филми, за които тя създава костюмите, се превръща в синоним на модния дизайн в киното. А знаете ли, че когато започва да работи в "Paramount", тя не е умеела дори да рисува?

В своята автобиография «The Dress Doctor» Хед пише, че нейните най-добри приятели са били кучетата, котките и магаретата, които тя е обличала с първите "скроени" от нея модели. В детството се е занимавала с гимнастика, което значително е подобрило крехкото й телосложение.

През 1918 година Едит завършва Университета на Калифорния в Бъркли с отлични оценки по френски език, а след това получава магистърска степен по романски езици в Станфорд.

Тя започва работа като учителка - първо в католическото училище в Ла Джола, а след в училище за момичета в Холивуд. Когато е била помолена да проведе допълнителен курс по изкуство, тя се записва на вечер курс по рисуване в Chouinard Art College. Именно на този курс се среща със сестрата на човека, който по-късно стана неин съпруг. На 25 юли 1923 Едит се омъжва за Чарлз Хед. Бракът им обаче е краткотраен, въпреки че те се развеждат едва през 1936, след като години наред са били разделени. Независимо от факта, че в биографията си Хед споменава първия си съпруг само мимоходом, тя иазползва фамилията му в професионален план през целия си живот. Едит се омъжва отново през 1940 година, този път за интериорния дизайнер Виарда Айнен. Бракът им е щастлив и продължава до смъртта на Айнен през 1979.

През 1948 година тя получава своя първи "Оскар" за най-добри костюми, а през следващите години многократно печели най-важните награди в Холивуд. През 1949 отново получава "Оскар" за историческите костюми в черно-белия филм "Наследница», а през следващата година - други два "Оскар" - за цветната си картина по библейски мотиви "Самсон и Далила" и за "Всичко За Ева», където тя проектира костюмите на Бет Дейвис. През 1951 получава "Оскар" за костюмите на Елизабет Тейлър в "Място под слънцето", а роклята на Тейлър от филма става много популярен и се продава под името на Едит Хед. От този момент започна голямото приятелство между Хед и Тейлър.

През 1953 Хед получава "Оскар" за филма "Roman Holiday", в който работи с изгряващата звезда Одри Хепбърн. На следващата година получава още една подобна награда, "Сабрина". След тази номинация Хед за известен период не получава други до 1973 година, когато идва нейния осми (и последен) "Оскар" за работата й в "The Sting". Тогава за първи път в своя живот тя създава костюми за мъже - за Пол Нюман и за Робърт Редфорд.

Едит Хед умира на 24 октомври 1981 година в Лос Анджелис.
Снимка: ana-lee.livejournal.com

Posted in Без категория | Tagged | Коментарите са изключени